Вървях по коридора на претенциозността с цялата тежест на гордостта която покриваше цялата ми празнота като кожа на броненосец. бях изморен и повече сам, все едно претопен, все едно двете неща едновременно, затова и пуст и равен на нула. самотата ме затвори между страниците на  необяснимо присъстващия ми живот и подобно листо изсъхвах в книга притиснат  от смисъл. вървях по коридора на претенциозността и почуках на вратата на суетата. никой не отвори. стопанинът бе заминал за америка.  Отвътре се чуваше глухото бръмчене на вентилатор някъде до отворения наполовина прозорец. жегата можеше да се чува. за пореден път щях да забравя всичко и да се върна по стълбите обратно до входната врата и улицата. отново бях попаднал в илюзията, че съм бил изпълнен, а съм бил просто заслепен. но ето аз знам вече това. и сега ще опитам отново. на някой да му трябва кожа на броненосец. 3678 дубъл. Камера. Работи.