добре. тихо. когато влизаш в тъмната стая, нощта вече се е запечатала там с продължителността си, докато аз лежа по гръб в леглото на дъното на аквариума. чувам те, но по нищо не издавам на нощта, че съм съзнателен. ти минаваш и ме виждаш как спя и излизаш покрай мен през стаята към терасата. полял съм всички цветя, затова усещаш всичко така пълно. зная защо се усмихваш. после знам как ще продължиш да се разхождаш от терасата по унесения резонанс на щурците във въздуха. знам как се отдалечаваш. наясно съм с всички тези невинни импулси на душата. знам за разхвърляните проекции на звездите. строя вавилонската си кула и после само трябва да замина оттам. обсерваторията чака да снима периодите на каменната ми луна. какво да ти кажа. нали знаеш, че всеки говори само със себе си. оставих ръцете си до леглото. после заспах. през каменния портал зърнах измеренията като листа потънали във вятъра, преди да си легна. те бяха в короната на дърво. ако е толкова просто, защо хората живеят тук. ще дойде ли тази нощ бог или свети илия ще ме затупа с жарта си, малко преди дъжда. и всеки ли ще чете с разсъдъка си материята на думите.