Минават някакви десет дена. В тях ми се случва да работя, да почивам, да рисувам, да пия бира, да срещам една приятелка отново, да ритам в парка, да се катеря по дърво и да лежа на клон, да си ожуля яко ръката, да нямам пари за цигари, да готвя супа и три манджи, да мия чинии и тенджери и тави, да слушам 21pilots, докато вървя в малките часове по улиците на спящия град, да осъзная, че пералнята ми ще ме изоставя в моя препиращ път, че хладилникът не се затваря, както трябва и свети отвътре, дори и когато спи. Лили Рикардо ще каца в Порто след 5 дни. От Берлин никакви новини засега. Дните напоследък горещи. Сирената завърта усмивката на малкия тигър. Куче се разлайва, докато косачката монотонно издава глухите си звуци , обсебващи крайните фини осезаеми полета. Н. се обажда от нищото. Пиша писмо, в което мога да пиша как съм без да мисля. Имам пълна тава спанак с ориз, пълна тенджера пилешка супа, имам и едно гости довечера. Май сготвих доста изведнъж. Така е и не е така. Тая седмица била 6, вместо 5, тъй като шведите може би ще си я правят 4, докато ни бият с 8 или 7 гола разлика, кой знае. Не че гледам футбол. Днес един колега ми казва преди работа, че сме били ЦСКА с 2:0. Черпи ме цигара, която дърпам с кафето. Пристъпвам към гномските си задължения. Ха-ха. FORZA DUNAV! Обусловената ми душа хвърля празната кафена чашка в кошчето и почва да отхвърля, обуславящите я фактори за деня. Тоя пост го пиша на един-двама човека и себе си. Поздрави и на останалите.

Нищото е хубаво място. Чета те и ми харесва там.
Писмото ти е пълно с мисъл, която идва в мен през това, което ти чувстваш :)
Хубав ден, откачалко. Ти му помогна :)