Блогът на pelikannakraqnasveta

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

18.09.2016 14:56 - заглавие

Автор: pelikannakraqnasveta Категория: Други

Прочетен: 718 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 20.09.2016 10:42

понеже е разтворено навсякъде влизат всякакви нормани ("Норман" наричах едно насекомо наречено по принцип миризливка), мушици, нощни пеперуди, та някой път ги намирам умрели по ламината, когато реша да мета. та се сетих за един куплет от някакво стихотворение, което си мисля, че аз съм писал преди сто години. беше нещо от сорта:

в огледалното нощно небе
пеперудите лазят самички
стъкълца разтрошени различно
са събрани от детски ръчички

това е то.

чувствам се много, много добре.

но си умирам за сън днес. не знам как станах, за да подредя къщата за 60 секунди. пих кафе с две цигари преди да се кача на покрива на блока. там с един прът подкарах блока като гондола в спящия ми мозък. понеже е топло няма айсберги. по едно време заваля ситен дъжд, докато слънцето зашеметява очите със светлината си. бог пак плаче нещо от радост. премитам отстрани на блока. човек може да си помисли, че съм луд, затова уточнявам, че върша всъщност някакви дейности по почистване на улуците. днес е неделя. понеже не съм дорасъл мисловно утре системно ще си изкарам нови осем часа на работа, за да заработвам за пералня, понеже добрата двайсетгодишната машина спря да върти.

толкова, лягам си.

Нагоре