Sлед сто години ще се чуе плясък,
но няма да сме живи, живи.
Ще бъдем само бегъл нервен тласък
в опашките на хлъзгавите риби.


Сутринта рисува аквариум пълен с вода, в който се будя като спяща хлъзгава риба. Днес е събота и аз излизам да изкарвам пари. Като всички хлъзгави риби. Пия кафе на спирката, седнал съм на подлеза и гледам как пристига автобусът, който би могъл да ме отнесе на работа. Гледам го как пристига. Гледам го как заминава. Слушам музика и пия кафе. Еднообразието на човешката ми същност вкаменява всяка моя нужда и аз седя в лотосовия си цвят, незасегнат от мисли. Пия кафе. Вчера седях на една пейка, завлечена на една широка поляна в парка. Седях и гледах вятъра в клоните. Дишах. Пуших. Пих една бира. После се разходих покрай музея на транспорта, видях някой друг стар влак през оградата, стигнах до кея, седнах на един камък край реката и изгледах залеза. Докато си пия кафето в нищото на слънчевия ден, минава колежката с колата и ме вижда в последния момент. Някак си успява да паркира след пет минути и ми звъни на телефона, казва ми да слушам клаксона и аз чувам малко след това клаксон някъде зад мен. Направила е своеобразна дъга по малките улички и се е озовала зад спирката. Качвам се. Пристигаме. Закъсняваме. Все тая. Ако някой насочи пистолет срещу мене, ще го застрелям. Без емоция. Може би в крака. Някъде в бедрото. Или в главата му, в мозъка му, но чисто метафорично. Ще го оставя да мига в комата на неразгадан въпрос за смисъла на съществуването. Днес съм малко лош. Това също е част от мен. Наблюдавам се. Разбирам се. Изморен съм от еднообразието. За което аз съм си отговорен изцяло. Разбирам и това. За сега оставям всичко, като вей вувей. Имам нужда да почувствам себе си като необусловено същество. Като врабче, като куче или чайка. Рестартирам се като рехабилитация. Като дядо Йоцо. Когато чувствам глад – ям. Когато ми се пие вода – пия. Простичко се движа по коридорите. Аз съм една спяща хлъзгава риба в аквариум пълен с вода, която се буди.

Едно такова бавничко, лежерно, все едно цялото време на света е твое. По нещо ми напомняш на Рей Бредбъри.
Даже се чудя, че има такива хора.
Но пък околните сигурно те възприемат като чудак..., ти си знаеш.

Иначе съм влюбен в Кърт Вонегът. Той ме прави весел.

Джером К.Джером ме забавлява.
Гледах "Бен-Хур" онзи ден и много ми хареса, въпреки че като цяло бая го плюят. Дори толкова се ентусиазирах, че си купих книга за Римската империя да си поопресня познанията. Но не взех най-сериозното изследване, защото ми навя смъртна скука.
Напоследък предпочитам да чета истински истории, а не изсмукани от палците. Четох "Вълкът от Уолстрийт", но малко диагонално, че е бая голяма и малко ми писна от щуротии. Този пич ми събра очите, направо си живее на ръба и хич не му пука. Във филма Леонардо беше доста лъскав, а истинският е доста по-смотан на вид. Като гледах филма си мислех - е такава дивотия не може да бъде истина! А се оказва, че някои хора така си живеят.
Малко се отплеснах, но нали разговорът е за книги. Не сме ли си говорили с теб и преди? Май беше отдавна, може и да си се трил междувременно.

Аз съм розово фламинго, понякога и чайка. Понякога орлица. Но винаги съм птица.
Заповядай :)

паметта ми отслабва всеки нов ден и да ти кажа, прави ме спокоен като дядо към умирачка. аз пък пробвам да се раждам.
с кока и простотии не бих се занимавал, затова и не мога да кажа, че бях вдъхновен особено от филма. лично мнение. предпочитам второстепенните пътища. по-спокойно е, има гледки, в които може да се появи и някой фазан, таралеж, костенурка или пък два големи елена бягащи през полето на около четиристотин метра.
"Бен-Хур" не присъства в мозъчния ми скрин. Поне не са го натъпкали досега. Познато ми е като фонетика, но не и в синтетика. Не се срамувам от това. Но и изпитвам любопитство от нещата, така че ще се срещнем в интернет с историята. За римската империя имаше някакъв пост наскоро за един деспот, на когото са кръстили Синсинати, Охайо и още някой друг град. За римската империя може да се говори дълго, но накратко напоследък ценя времето в неговата реалност.
Джером К. Джером не съм го чел откакто бях ученик в килийното училище за средновековни калфи. Не беше в програмата. Четох го защото беше различно смешно, беше за някакви дядовци, без да става въпрос за кучето. Единият се беше загубил в един лабиринт, имаше и някакъв Харис като че ли, имаше и една рецепта на един доктор, която още спазвам. Но друга книга на Дж.К.Дж. не съм чел.
Иначе си права - Кърт идва доста шантав :)

Песента не мога да я слушам от моята клетка, но като отлетя към къщи ще си я заповядам. Благодаря. :)

Самюел Джаксън!
добре, любопитен съм.

Там играе Морган Фрийман.
Римската империя е била голяма работа. И до ден днешен съществува около нас, и то не само с разкопки. Дори и в ширината на пътищата, на влаковете, сигурно и на автомобилите. Голяма част от съвременния туризъм, европейският по-точно и част от азиатския, е свързан точно с нея. Дълга тема.
Знам за коя рецепта говориш - за старата английска рецепта против грип, за уискито и шапката. Познах ли?

Мисля си, че в моята рецепта имаше и тъмна бира в пинтове замесена и си спомням, че му я предписаха, защото тоя човек смяташе, че има всички болести от Енциклопедия Британика освен една. Смяташе, че е много болен и ходи на лекар. Лекарят му написа рецептата с разходки, пинтове бира и бифтеци, но той не я прочете тогава, а отиде в аптеката, а пък аптекаря като видя рецептата на листчето, каза, че не може да му помогне и по-добре да отиде в бакалията.
ха ха, Морган Фрийман имах предвид, много съм отнесен :)

Като настинеш, сядаш на леглото и си слагаш една шапка на краката. Пиеш толкова уиски, докато не започват да ти се виждат две шапки и си готов! :)))
Болестта беше на капачката на коляното, която му липсваше, но бях забравила за рецептата, която като изключим бифтеците и аз изпълнявам. Но пък сега на обяд ядохме в Естерхази едни огромни шницели, та май и това изпълних.
Ако имаш време виж "Бен Хур", не е дълъг - към 2 часа, не е чак толкова зле както пишат за него, лично на мен ми хареса. Пък е и 3D, та са като живи. :)

so i like free spirit. i like this too:
https://www.youtube/watch?v=gShcC3MoDRg

филма...другата седмица някой ден след работа. ами, да :) морган фрииман :)