Не знам дали знаете какво прави малиновото вино. Малиновото вино започва да те обгрижва, да те обгрижва още с първата глътка с деликатното внимание на предразполагащи към лежерност слънчеви поляни, леко те унася в природната отмала на спокойствието и душевното равновесие. Малиновото вино също така поражда удоволствието от радостното осъзнаване на нищожната преходност на живота, като на практика въздига в човека високи нива на разтворена благодарност към създателя или въобще към духовното и материалното проявление на живота. Това вино ме докара до качествени изменения, до благородни просторни състояния и до после-вторника ми, разбира се. Будя се на средната земя. Но не се будя от само себе си. Жорко отваря вратата, показва се леко и ме буди, защото така съм му бил казал вчера. Така е, сещам се почти веднага, някъде след двайсетина секунди. Вчера реших, че не е необходимо да се пързалям по тачскринове преди лягане и направо попих с гърба си материалното състояние на леглото ми, довело ме до безсъзнателните фини душевни простори на съня. От съня си помня само че правя набирания на някакъв лост, че се чувствам изпълнен със сила и че лостът е син. Нищо общо с реалността. Тук имам предвид, че нямам ясен спомен откога не съм се набирал по лостове. Трябва да се е случвало някога, защото имам ръце. Полежавам около 2-3 минутки в леглото, след което срещам Жорко, който се връща от банята с четка за зъби в ръка. Разминаваме се. Аз отивам да правя кафе и после го викам на терасата да го пием. Днес му е последен ден на тоя обект в Русе. После си тръгва. Няма да се видим вечерта. Какво ли си говорим, докато така ми се спи. Жорко оставя едно шише с ракия в камерата. Хубаво прави човекът. Хубаво прави човекът, защото един кариес ми пулсира. Някаква костно-мускулна болчица създава началните си проекции към главата. Подбирайте мислите си, както избирате дрехите си. Така цяла седмица колежката ходи на зъболекар и споделя неволите си и ето ме и мен, подготвен вече и с час при зъболекарката ми за утре след работа. Преден зъб, кариес, за да мога да изпитам пълноценно качествената болка докато премине. Зъболекарката ми е много готина и аз винаги ходя с настроение при нея. Днес като ходих за час ми вика: „Харе Кришна“, защото съм с коса и брада и излъчвам настроение, макар Чук и Гег да пробиват с къртачите си тристаен апартамент в зъба ми. Все пак вярвам че не е тристаен, а боксониера и че ще ги изритаме долните наематели още утре след обяд. Забелязвам, че тая седмица така някак си попийвам като че ли. Не че не ми се е случвало друг път, но наистина се заредиха наздравици, които се набиват на очи след постната седмица, която изкарах кога беше чак преди две седмици. Не само за това от събота започвам Великите пости. Това е един личен проект, който ще реализирам в рамките на четиридесетина дни. Преди да тръгна на поклонението с Лили. Каквото дал Господ. Общо взето не виждам нищо лошо и в болката от зъба ми. Макар да я усещам. Докъде бях стигнал. Изпивам кафето преди работа, тръгвам към спирката и срещам жизнена и ведра, разхождаща мускулесто и жилаво куче, учителката ми по физкултура от средното училище. Разменяме някакви жизнени изречения. Един вид радваме се, че ни личи, че се чувстваме добре. Усмихнат поседявам на спирката минута, автобусът пристига и в него се случват хубави неща, гледай ти, гледай ти. Слизам на спирката и започвам да си припомням вчерашния ден, който започва след работа, в оня миг, когато какавидата се превръща в пеперуда. После пеперудата си купува две кенчета с бира. После пеперудничи с една друга пеперуда у тях на шише малиново вино. Идват още две пеперуди, които покръжават малко над чаша, две с бира и отлитат в плановете си за Крапец тая събота. След като се изгубват от поглед се появява Жорко с такси, който всъщност се изгубил, но успява да ни намери на дъното на бутилката. Аз хващам автобус и отивам в нашите, защото чичо ми дошъл и да ги видя всичките. Сварвам ги на ракия. Поприказваме, хапваме, пия една Балтика 8% и се прибирам вкъщи. Вкъщи сварвам две пеперуди на бутилка малиново вино. Жорко и тоя моя приятел с малиновото вино. Тоя моя приятел с малиновото вино упътил Жорко къде живея, пък Жорко отворил с ключовете вратата и, както споменах, гледам ги на терасата да пият вино. Доста се бяха изморили. Тоя приятел си тръгва почти веднага да си почива, а ние с Жорко доизпиваме виното – да е останало по една две чашки. После лека, лека и полека лека по леглата. Не си нагласям часовника да звъни, както знаете, защото Жорко ще ме буди.